Земята, която ми позволява да вървя по нея.
Водата, която ми позволява да пия от нея.
Въздухът, който ми позволява да дишам от него.
Слънцето, което ми позволява
да се грея на неговите лъчи.И щях да забравя най-важното.
Цветенцето, което ми позволява да надничам в него.Не е ли това Всемирната Любов?
Из “Книга на Сиянията” – Е.Х.