Музика: Кирил Калев
Текст: Георги Константинов

Да вярвам, че съм вечен е нелепост.
Безименна изгрява утринта…
Но моята любов е моя крепост,
която ме сродява с вечността.

Любов към слънце, дъждове и вятър,
към детски смях и поглед на жена.
Любов към всеки срещнат по земята,
понесъл във сърцето добрина.

Не думите, които съм натрупал,
не битката за хляба всеки ден,
а любовта под своя нежен купол
ще пази малък спомен и за мен.