Веднъж равинът в пристъп на религиозна страст се втурнал в храма, паднал на колене и започнал да се бие в гърдите и да вика:
– Аз съм никой! Аз съм никой!
Главният певец на синагогата, впечатлен от този пример на духовно смирение, застанал до него и започнал да вика същото.
Пазачът на храма, който наблюдавал отстрани, не можал да се въздържи и се присъединил към останалите двама. Паднал на колене и започнал също да вика:
– Аз съм никой! Аз съм никой!
В този момент равинът смушкал с лакът певеца и казал:
– Виж го този, и той смята, че е никой!