20-годишно момче гледало през прозореца на влака и изведнъж извикало: „Татко, гледай, дървото се връща назад!“ Бащата радостно се засмял, гледайки сина си. Срещу тях седяла млада семейна двойка, която наблюдавала момчето с тъга и съжаление.

Изведнъж младежът отново викнал: „Таткооо, погледниии, облаците летят с нааас“!

В един момент младата жена, която седяла отсреща, се обърнала към бащата:

„Господине, защо не заведете сина си при някой добър лекар: може да му помогнат“

Бащата се засмял с блеснали очи: „Точно това направих. Сега се връщаме от болницата. Синът ми е сляп по рождение. Но добри лекари му върнаха зрението. Днес за първи път в живота си може да вижда и се радва на летящите облаци и дървета.

Жената излязла от купето с насълзени очи, не очаквала такъв отговор.

Всеки човек има своя уникална история. Затова, нека не съдим хората преди наистина да опознаем: истината може много да ни изненада.