Някога, преди много години, на брега на планинско езеро долетяла лястовица. Щом напълнила човчицата си с вода,тя се приготвила да отлитне отново. Една врана, следяща я отстрани, кацнала на клона на едно дърво, се зачудила:
– Защо толкова бързаш да отлетиш, щом си жадна и уморена? Лястовицата и отвърнала:
– Там зад планините жесток владетел нареди да хвърлят в огъня справедлив човек. Много искам да му помогна и искам да загася огъня.
Враната почнала високо да се смее:
– Как ти, такава малка лястовица, с малка човка, би могла да загасиш огромен огън?
Лястовицата отвърнала:
– Правя това, което е по силите ми, останалото е от Бога…
Напълнила човчицата с вода и отлетяла. Враната решила да погледа безумното дело на малката птичка и я последвала. Докато летели, враната шумно се подигравала на лястовицата, но изведнъж млъкнала когато стигнали до целта.Тъмен облак бил надвиснал над огъня, но не дъждовен, а от хиляди и хиляди лястовички, кръжащи около мястото и нито един лъч не можел да проникне през тях. В следващия миг всяка лястовица отворила човката си,пълна с вода, и хиляди капки се устремили към огъня.