Малко момче дотичало веднъж разплакано при Мъдреца. 
– Убих една пеперуда, без да искам, а моите родители винаги са ме учили, че най-тежкият грях е да се отнеме чуждия живот.
– Така е, но е грях само когато убиваш, без да е наложително, и изпитваш удоволствие от това. Милиони пеперуди умират всеки ден в клюновете на птиците или от лошото време, но малцина страдат за тях. Това е естественият ход на нещата. – отвърнал Мъдрецът.
– Но думите на моите родители говорят в мен и сякаш не спират да ме укоряват!
– Успокой се и просто кажи на този вътрешен глас, че не е прав!
Момчето се стъписало, но после си казало нещо тихичко, усмихнало се и се затичало нанякъде.
– Хората наистина са майстори в това да си създават неприятности, за да могат после да се отървават от тях с радост – казал Мъдрецът, загледан в отдалечаващото се дете и добавил: – и все пак, жалко за пеперудата, тя също е била нечия приятелка…