Има нещо в самия теб, ..
.. за което не знаеш.

Нещо, което ще отричаш, че дори съществува ..
.. докато е вече твърде късно, да направиш, каквото и да е по въпроса.

Това е единствената причина, поради която ставаш сутрин. Eдинствената причината, поради която търпиш гадния шеф, кръвта, потта и сълзите.

Това е, защото искаш хората да знаят колко добър, привлекателен, щедър, забавен, готин и умен си в действителност.

“Страхувайте се от мен или ме почитайте,
но моля ви, мислете си, че съм специален.”

Всички имаме една склонност.

Пристрастени сме към одобрението.

Всички се борим за потупването по рамото
и златния часовник.

За “Хип хип ура”- то!

Погледнете умното момче със значката,
как си полира трофея.

Защото сме просто маймуни, увити в костюми,
които просят одобрението на другите.

Ако знаехме това, нямаше да го правим.

Някой го крие от нас.

И ако имаше втори шанс, би попитал:

ЗАЩО?