В края на месец Октомври се отвори прозорец от свободно време и в комбинация със слънчева прогноза за времето, решихме да си направим една есенна разходка из Родопите.

Набелязахме си местността “Хайдушки Поляни“.

Както се очакваше от прогнозата за времето, през деня небето беше ясно и топло. За разлика от дните, вечерите бяха хладни. Според хората, които срещнахме до хижа “Момчил Юнак” термометъра бе показал -7 градуса.

Месечината посрещахме край огъня и изпращахме в дебелите спални чували.

Помнете, че къмпингуването в планината по това време на годината изисква поне екипировка от среден клас!

Ето така изтлеждаше утрото на Хайдушки Поляни:

Когато човек е далеч от цивилизацията, за него има много по-добри условия да сложи край на нестихващите мисловни бури. А рано сутрин, докато не са започнали да ръмжат моторните резачки на дървосекачите, тишината на Родопа е всепроникваща. В случая, условията отвън са добри, и човек, правейки връзка със заобикалящата го среда, привнеся вътре в себе си това, което го има в изобилие наоколо. Става един благотворен обмен, така да се каже..

Човешка намеса:

Както много други, така и тази част от земята ни, бавно бива маркирана от човешка дейност. Нека обърнем внимание и на плодовете на човешките дела, с които се сблъскахме по пътя:

Гора

В един от разговорите ми с местните хора от с. Кутела, реших да отворя темата за гората. В очите на дядото, с който говорих, видях едно специално отношение към гората. Докато говореше усетих и мъка в сърцето му прикрита от открито отчаяните му думи:

Съсипаха гората… Режат най-големите и здрави дървета, а оставят само слабите и келяви. Под 30см(диаметър на трупа) не взимат… Всички са корумпирани, и тия дето секат, и тия дето бият печатите, и тия дето проверяват. Преди години като се сечеше се събираха и тънките клонки, всичко над 5см се караше за целулоза в близката фабрика. Сега вече не е така, взимат само хубавото а другото остава да гние в гората. Преди след сеч се залесяваше, сега никой не го е грижа..

За жалост има истина в думите на Дядото. И на това място се води поголомна сеч, прикрита като санитарна грижа за гората. Но какво друго може да се очаква от хора без отношение към живата природа?

Истината е, че живата природа няма нужда от човешка грижа. Тя може да се грижи сама за себе си. Нуждата от човешка грижа обикновено се появява на местата, където са нарушени законите й. А самата грижа се явява импулс за изправяне на грешките допуснати в миналото.

Нека им бъде простено… и на дървосекачите, и на тия, и на ония. Не е лека и тяхната задача – бъдейки жертва на невежеството си, да дават отрицателен пример.

Вода

Всеки, който скоро се е разхождал в тази (и други) части на родопите сигурно е забелязал, че почти на всяка чешма има сложен паметник на починали хора – “За спомен на…”. На пръв поглед идеята да построиш чешма в памет на някой близък звучи прекрасно, но от друга гледна точка – не толклова. Цялата картинка започва да прилича на едно голямо гробище.

Водата е извор на живот на тази планета. Когато, човек се навежда да пие вода, не е редно над главата му да висят имена и снимки на мъртъвци.

Въпреки това, не можем да се сърдим на тези, които слагат паметници за стореното, защото в техния си личен свят те вършат добро.. и можеби е по-добре по пътя си да срещнеш чешма с паметник, отколкото да умреш от жажда.

И все пак.. Моля ви, строители на чешми – не превръщайте изворите в гробища!

За контраст, на една от чешмите, които срещнахме имаше надписи, които гласяха:

За благодарност и Слава Божия!
Поклони се на Бог и пий!
За благодарност и Слава на Исус Христос и Светия Дух!
Помоли се и пий!

След като се напихме с чиста родопска живителна сила продължихме към връх Голям Перелик.